петък, 15 декември 2017 г.

December in pictures II

Здравейте.
Това е моят втори опит за 5 снимки в 5 минути - отново неуспешен.
Ето Ви една снежна и много хлъзгава София.

Hello.
This is my second attempt for 5 photos in 5 minutes - again unsuccessful.
Here is a snowy and very slippery Sofia.











Приказка за щастието / A tale of happiness - Erich Kestner

Приказка за щастието / Das Märchen vom Glück/
Ерих Кестнер


       Навярно бе на около седемдесет години старецът, който седеше срещу мен на масата в опушената кръчма. Белият му перчем изглеждаше така, сякаш по него бе навалял сняг, а очите му блестяха като чисто изметена ледена пързалка.
     — О, колко глупави са хората! — каза той и поклати глава, а пък аз си помислих, че от косите му ще се разлетят снежинки. — Щастието в края на краищата не е някакъв пушен салам, от който да си отрязваш всеки ден по едно парче.
    — Вярно е — казах аз, — щастието не може да бъде опушено. Въпреки че…
     — Въпреки че?!
     — Въпреки че тъкмо вие изглеждате, като че ли в комина на камината си вкъщи имате за опушване цял бут щастие.
  — Аз съм изключение — каза той и отпи една глътка. — Аз съм изключението от правилото. Понеже съм човекът с едно неизпълнено желание.
       Погледна изпитателно лицето ми и после заразказва своята история.
       — Това се случи много отдавна — започна той и подпря глава на двете си ръце, — много отдавна. Преди четиридесет години. Тогава бях още млад и болен от живот като от зъбобол. Веднъж, когато бях много огорчен и седях по обед на една зелена пейка в парка, до мен седна един старец и като че ли между другото каза: „Е добре! Ние размислихме. Решихме да ти изпълним три желания“. Аз не отмествах поглед от вестника си, сякаш не бях чул нищо. „Пожелай си каквото искаш — продължи той, — най-красивата жена, най-голямото богатство или най-дългите мустаци — това е твоя работа. Но най-сетне бъди щастлив! Твоето недоволство вече ни действа на нервите“. Той приличаш на Дядо Коледа, само че в обикновени дрехи. Имаше дълга бяла брада, зачервени като ябълки бузки, провиснали вежди, направени сякаш от сребърния памук на коледно дърво. Не забелязах нищо налудничаво в него. Може би само бе твърде добродушен. След като го разгледах подробно, забих отново поглед във вестника. „Въпреки че никак не ни засяга какво ще направиш с трите си желания — каза той, — все пак не би било лошо, ако предварително размислиш внимателно какво ще избереш. Понеже три желания не са четири желания или пет, а именно три. И ако, след като ги изпълним, продължаваш да бъдеш завистлив и нещастен, не виждам с какво бихме могли да помогнем повече както на тебе, така и на себе си.“
         Не знам дали можете да се поставите в моето положение. Седях на някаква пейка и бях ядосан на Бог и на света. В далечината звънтяха трамваи. Отнякъде долитаха звуците на барабани и тромпети, с чиято помощ се сменяше почетната стража пред двореца. А до мен седеше само това старо дрънкало!
        — И вие се разгневихте?
        — Разгневих се. Имах усещането на парен котел преди пръсване. И когато той наново пожела да разтвори гарнираната си с бял памук старческа уста, аз треперещ от гняв извиках: „Слушайте, старо магаре, само за да не ми говорите повече на «ти» си позволявам да ви съобщя първото си и най-съкровено желание. Вървете по дяволите!“. Това не бе много изискано и любезно от моя страна, но просто не можех да постъпя другояче. Иначе душата ми щеше да се разкъса.
        — И какво?
        — Как какво?
        — Какво стана със стареца?
     — Ах, да! Естествено, той изчезна! Като отнесен от вятъра. На мига. Разтопи се в нищото. Погледнах дори под пейката. Но и там го нямаше. Просто ми прилоша от страх. Изглежда, това с трите желания бе вярно! И първото ми желание се бе вече изпълнило! Боже мой! А щом се бе изпълнило, значи добрият, мил, чуден дядка, какъвто ще да е, не само че бе изчезнал, не само че се бе махнал от пейката, но навярно се намираше вече при дяволите! Сигурно беше в ада. „Не ставай глупав — казвах сам на себе си, — ад изобщо няма, а също и дяволи.“ Но трите желания съществуваха ли? Ето, щом само пожелах, и старецът изчезна. По тялото ми преминаха горещи и студени вълни. Краката ми се подкосиха. Какво да сторя? Старецът трябваше да се върне отново тук, независимо дали имаше ад или не. Просто му дължах това. И за тази цел трябваше да употребя моето второ желание, второто от трите! О, какво магаре бях! Или пък да го оставя там, където си беше? С неговите зачервени като ябълки бузки? „Като печени ябълки!“ — изтръпнах при тази мисъл. Направо нямах друг избор. Затворих очи и страхливо прошепнах: „Желая старецът да седи отново до мене!“ Знаете ли, дълги години след това дори и насън съм си отправял най-горчиви упреци, че така глупаво прахосах второто си желание, но тогава просто не виждах друг изход. И наистина нямаше друг.
       — И какво?
       — Как какво?
       — Какво стана със стареца?
     — Ах, да! Естествено, той се върна. На мига. Отново седеше до мене, като че никога не си бе отивал.
        Впрочем личеше му, че е бил някъде, където е дяволски, искам да кажа адски горещо. Да, да! Рунтавите му бели вежди бяха обгорени. А и хубавата дълга брада бе пострадала. Особено по краищата. Освен това издаваше миризма на пърлена гъска. Старецът ме погледна и в погледа му се четеше упрек. После извади от малкото джобче на жилетката си едно гребенче, среса брадата и веждите си и с обида в гласа каза: „Чуйте, млади човече, това, което направихте, не е много учтиво!“ Промълвих някакво извинение. Казах колко съжалявам за всичко, казах, че просто не съм повярвал на думите му за трите желания. И освен това, че съм се опитал да направя всичко, за да залича вината си. „Това е добре — каза той. — Наистина бе крайно време.“ После се усмихна. Усмихна се така мило, че едва не ми потекоха сълзи. „Е, имате още едно неизпълнено желание — каза той. — Третото. Дано постъпите с него малко по-предпазливо. Обещавате ли ми?“ Аз кимнах с глава и преглътнах. „Да — отвърнах, — но само ако ми заговорите отново на ти.“ Тогава той се разсмя. „Добре, моето момче — каза той и ми подаде ръка. — Остани си със здраве. И не бъди много нещастен. Обаче внимавай какво ще направиш с последното си желание!“ „Обещавам ви!“ отвърнах аз тържествено. Но него вече го нямаше. Изчезнал бе, като отнесен от вятъра.
      — И какво?
      — Как какво?
      — Какво стана с вашето щастие?
     — Ах, да! Моето щастие! — Събеседникът ми се изправи, откачи шапката и палтото си от куката на гардероба, погледна ме със своите блестящи от чистота очи и каза: — До последното си желание не съм се докосвал вече четиридесет години. Понякога съм бивал много близко до това. Но не! Желанията са хубави само тогава, докато още не са изпълнени! Останете си със здраве.
       От прозореца го видях как пресече улицата. Снежинки танцуваха около него. Съвсем забрави да ми каже дали поне той е щастлив. Или пък умишлено не ми отговори? И това е възможно.


Край

вторник, 12 декември 2017 г.

IKEsWORLD CHALLEGES #103 AG + VICTORIAN CHRISTMAS / Update Dec 15th

Hello!

We are in the second Week of the IKEsWORLD CHALLEGES # 103
The theme is - ANYTHING GOES + VICTORIAN CHRISTMAS
Show us anything you like for the AG part or 
maybe you'd like to follow the optional Twist.

Here are my cards:
Image:  " I LOVE MY TEDDY " from the " FLEAZ NAVIDAD " Cat set of 5 


Image: "XMAS FAIRY " - the Freebie from Week 1
here too
XMAS FAIRY   Freebie 


Challenges:
CHNC challenge extra for December 2017
The 12 Months of Christmas
Wonderful Wednesdays - Always Anything Goes 
Crafting from the Heart - - ALWAYS ANYTHING GOES 
Stamps & Fun = Creativity - #314 ANYTHING GOES
 The Crazy Challenge - #263 CHRISTMAS IS COMING

**
Image:  " SITTING ANGEL"
SITTING ANGEL CHILD


**

Excuse me, but I'm very sick.
**
I told you I saw Elvis!

***
Free your mind
See what offers Ike and show us what you think - do cards!
You may use any images you like to play along 
but we would love it if you used an IKEsART image.

неделя, 3 декември 2017 г.

December in pictures I

          Hello!
          It's December! Here's the Advent calendar I bought for my son. Although he is the 17th years old, to me he remains a child.

        Здравейте!
        Декември е! Ето Коледният календар, който купих на моя син. Макар и 17-т годишен за мен той си остава дете. 
 
              My good friend, Victoria, gave us two tickets for the 23rd Annual Charity Bazaar of the International Women's Club. She herself participated in the Christmas Entertainment Program, in the Angklung Group at the Embassy of the Republic of Indonesia.
 Моята добра приятелка Виктория ни подари два билета за 23-тия ежегоден Благотворителен базар на Международния Женски клуб. Самата тя участваше в Коледната развлекателна програма - в групата Angklung към посолството на република Индонезия.
Here's her lovely Victoria - the lady in red.
 Ето я прелестната Виктория - дамата в червено.
 The photographer is her husband and my classmate.
Behind him is my son Vladimir.
 Фотографът е нейния съпруг и мой съученик.
**
Nordic kids - Lucia Procession
 Много сладки деца от Скандинавия - процесия Лусия.
 Brazilian Samba - Copoeira Show.
 Бразилска самба - копоейра шоу. Тук вече страстите се нажежиха!

**
 With Vlad we decided to take a walk and look at the Bazaar.
С Влади решихме да се поразходим и да разгледаме Базара.
 
 **
This photo I made later, but I put it here because all started from the Belgian stand -
our Christmas shopping or just ... a feast.
We bought two Belgian chocolate, tasted the chocolate liquor, and had chocolate. 
So far so good.
 Тази снимка направих на излизане вече от залата, но я поставям тук, защото именно от Белгийския щанд започна нашето коледно пазаруване или по-точно ... угощение.
Купихме два белгийски шоколада, опитахме от шоколадовия ликьор и бяхме почерпени със шоколад. До тук добре.
 **
... but here ...
Но следващия щанд ...
Наздоровия!
 Okay, I drank Ukrainian vodka with appetizers. Vladimir ate a Ukrainian salty breakfast.
I photographed this tank and only then, when I got the image on the computer
I have found (!) that he has a bandelier,
which means...
Oh, how am I angry that I didn't buy it !!
Добре, пийнах и украинска водка с хапка. Влади хапна украинска солена закуска.
Снимах този танк и едва после, когато качих снимката на компютъра,
установих(!) че той има бандерол,
което значи...
Ех, как ме е яд, че не го купих!!
 
And suddenly we were here.
 И изведнъж се оказахме тук.
 CHILLY DOG.
  Here in one hand holding chili, the other shooting.
Тук в едната си ръка държах Чилито, а с другата снимах.


**
 At the Swiss stand I decided that I had to eat something because the "Ukrainian beast" took precedence and the quality of my pictures changed drastically.
This delicious bread soup, called Fondue, finished me!
На Швейцарския щанд реших, че трябва да ям нещо, защото "украинският звяр" вземаше превес и качеството на снимките ми се промени драстично.
Тази вкусна супа с хлебчета, наречена Фондю ме довърши!
 **

 Well, at least here, at this stand, from the tombula in which we participated, we fell
TEA and candy, otherwise ...
Добре, че поне тук, на този щанд, от томбулата, в която участвахме, ни се падна
ЧАЙ и бонбон, иначе ...
**
 From here we bought two bottles British beer - a gift to my lovely Hubby Niki.
 От тук купихме две бутилки английска бира - подарък за Ники.
This sweet robot-translator is at the booth of Spain.
Това сладко роботче-преводач е към щанда на Испания.


And more: / И още:



**
This cute Japanese woman posing me with a smile and humor.
 Тази сладка японка ми позира с усмивка и настроение.

From our booth I bought a gift for Regina.
 От нашия щанд купих подарък за Regina.

Marocco
At the Greek stand there was a splendid meal.
На Гръцкия щанд имаше великолепна храна.



  - No! No, thank you!!
 After all this, I remember that I saw in the hall Elvis Presley! 
I even photographed him, but where is the photo?!
След всичко това, аз си спомням, че видях в залата Елвис Пресли!
**
End